сряда, 12 октомври 2011 г.

Сукот- веселие за урожая

Празникът Сукот е изпълнен със запах на свежа зеленина, аромат на мирт и етрог. В построените от подръчни материали палатки, евреите живеят, пируват и славят Всевишния през всичките седем дни на празника. Той е един от най- веселите дни, упоменати в Тората, където е записано:
«И се веселете в тези дни. В сука живейте седем дни, и вземете със себе си в първия ден плод на дървото етрог, палмови клонки и отроски от гъстолиственици, върби речни и се веселете пред Бога, Всесилния Ваш, седем дни. И празнувайте тези дни, устав вечен,....,за да знаят поколения ваши, че в сука заселих синовете Израелеви, когато ги изведох от земя Египетска.»
Четиридесет години се скитат далечните еврейски племена в пустинята, за да пристигнат в Обетованата земя. И не се оплакват, че нямат покрив над главата, в трудните минути  се уповават на Всевишния. И тази заповед, да се живее 7 дни в сука, не се изпълнява по време на Песах, а есен, във времето, когато се събира урожая, когато плодовете на земята се стичат в хамбарите и складовете, когато е време на есенните дъждове. В своята безконечна мъдрост Всевишния заповядва във времето на есенното изобилие да се живее в сука и това има дълбок нравствен смисъл: еврей и сред природата ще бъде защитен и ще му изпрати процветание.
В тези празнични дни свещите се палят в суката и се произнасят благословения – на лулав етрог, адас и арава. Мъдреците говорят, че растенията символизират евреите, намиращи се на различна степен близост към еврейството. Отличието на растенията е  в техния вкус и мирис:
·         Етрог / цитрон/ има приятен вкус и запах. Вкусът е символ на мъдростта в Тората, а запах-  на добри дела. Етрогът е символ на еврей – мъдрец и праведник.
·         Лулав /клонче от финикова палма/ - плодовете притежават вкус, но са лишени от запах, както и хората, притежаващи мъдрост, но не съотвествуваща на техните постъпки.
·         Адас / клонче мирт/-  имащ запах, но не и вкус. Тази клонка символизира евреите, изпьлняващи заповедите, но не са силни в познанията на Тората.
·         Арава /клонче ива/ - лишено от мирис и вкус. Има и такива евреи, не запознати с   мъдростта на Тората и не изпълняващи заповедите.
В празничните дни е забранена всякаква работа и не се пали огън, но се разрешава да се приготви храна. Религиозните евреи оставят газовата печка да работи, от горящ огън е разрешено да се припалва, който е необходим не само за приготвяне на храна, но и за запалване на свещите. Трябва да се избягва пране и шиене, а да се върши само най- необходимото. Този празник дава и окончателно решение от Всевишния за дъждовете и материалното благоденствие през следващата година.


 

понеделник, 12 септември 2011 г.

Мъртво море и диабет

Лечебните свойства на Мъртвото море


фото ynet.co.il
 Учените от универсиDтетът  Бен Гурион и медицинският център «Сорока» са установили, че кратковременното потапяне във водите на Мъртво море подобряват състоянието на болните от диабет.

Техните експерименти са показали, че 20 минутно потопяване в силно солената вода на Мъртво море води до значително – 13,5 % намаление на глюкозата в кръвта. Това съдържание се намалява още, ако престоя се увеличи на 40 минути. Нивото на глюкозата при здрави хора съществено не се изменя. Изследователите обаче предупреждават, че това са начални стадии и да се правят окончателни изводи е още рано.

foto emalon.co.il
 Мъртво море е уникален природен феномен, езеро с дължина 70 км., и широчина 26 километра в долината на реката Йордан. В  един литър вода от това море се съдържат 300 гтама различни соли, 30 % обикновенна сол, а останалите са калиев хлорид, калциев и амониев бромид и други. До неотдавна се считаше, че морето е лишено от живот, но изследванията показват наличието на разнообразен свят от микроорганизми. Лечебната кал, която се извлича съдържа елементи като бром, йод, кобалт,манган, кадмий и е особенно полезна за болни с функционални разстройства. Водните процедури усилват почистването на организма и много от свойствата на водата са характерни само за Мъртво море.
За всички, които се интересуват от уникалните особености на водите ще отбележа болестите, които успешно се лекуват в санаториумите на брега на морето:
  • гинекологични заболявания,като безплодие, миоми, кисти,
  • мускулни атрофии,
  • гръбначни заболявания и поражения на периферната нервна система,
  •  артрити,полиартрити,болести на нервната система
foto cafe.themarker.co.il
  • кожни заболявания, в това число псориазис
Козметиката, произведена на основа солите на Мъртво море , според специалистите е с 40 % по висока ефективност от обикновенната козметика. Съчетанието на природни и климатични условия прави Мъртво море курорт със световно значение и се посещава от хиляди хора целогодишно.

сряда, 23 март 2011 г.

Господ е бил женен!

«Евреи, мюсюлмани и християни имат един Бог. Създателят е един , но не бил самотен. В резултат на дълги изследвания в областа на историята и религията на Израел направих извода, не много приятен за мнозина, че Бог е имал жена Ашера, име което евреите не произнасят.»

Това заявява доктор Ставрокопулу, която води популярно предаване по BBS “Погребаните секрети на Библията». Докторът отбелязва, че така са наричали могъщата богиня на плодородието в угаритската древна култура. В Синайската пустиня е намерена глинена табличка, в която се упоменава «Всевишният и неговата Ашера» и авторката заявява, че в самия Вехти Завет, въпреки «редактирането» също са се съхранили упоменания за женското божество.
Табличката, за която говори Ставрокопулу е намерена от израелски археолози още през 1975 година. Още един подобен паметник е намерен близо до Хеврон. А глинени женски фигури, изобразяващи женско божество се намират по цялото крайбрежие на Средиземно море.
Болшинството учени са съгласни с това, че борбата за тържеството на монотеизма с езичничеството сред колената на Израел е бил дълъг процес. Няколко векове , наред с култа към Всевишния е съществувало поклонение на местни божества, сред които е Ашера. А юдаизмът, кaкъвто познаваме сега,  побеждава едва през 6 век до новата ера. Не е изненадващо, че евреите наричат Всевишният със думата «Елоким», която е от женски род.
Първата версия за поклонението на евреите на семейна двойка изказва израелския учен Патай в книгата «Еврейската богиня» излязла през 1967 година. Патай счита, че евреите просто не са могли да пренебрегнат женско божество, което имат много от съседните народи. С това божество е свързано плодородието и Патай счита, че при кодификацията на Свещенното писание жреците- мъже са редактирали текста и унищожили упоменанията за женското божество. Но няколко свидетелства остават в фигурите на херивимите,охраняващи Ковчега на Завета. Библейските описания на херувимите ясно подчертават женското сексуално начало.
Опонентите на тази версия изказват предположение, че Ашера не е богиня, а особенно място в Храма или свещенно дърво.
Още една находка в израелския град Арад в Юдейската пустиня се разглежда  като потвърждение версията на Патай. Там учените намират древно светилище като умален размер на Йерусалимския Храм и два скрижала, малкия от които се разглежда като женско божество, а големия е символ на Всевишния. Съгласните с тази хипотеза са убедени, че това са символи на Всевишния и Ашера.
По мнение на вярващите, главния проблем на изследователите е буквалното възприемане на Свещенното Писание, като в същото време Библията е свят на различни образи.Това което в равинистическата литература е канон, за равините е предмет на трактовка. В Писанието често Всевишният се описва като жена, в книгата на пророка Исай сътворението на света метафорически се описва като жена, а Господ – с жена, която ражда.
За мъжката и женска съставляваща на божествената същност се говори основно в Мидраша. Адам, създаден в началото, съдържа в себе си и жена , а изследователите правят извода, че Адам, подобен на Господ, то и Той съдържа в себе си двете начала.
Връх на това са кабалистичните текстове, в който става персонизация на женската съставляваща, получила името «Шехина». Това, че в религиозните текстове може да се намерят свидетелства за женската съставляваща на Всевишния, не може да ни говори и утвърждава, че той е бил женен. Даже в зарята на юдейският култ истинска жена в Всевишния не е имало. Той е женен за Израел, това е неговия Завет.

сряда, 16 март 2011 г.

Началото - Адам и Ева

Тората говори за четири периода в развитието на човечеството. Първият период - от създаването на първия човек Адам до изгонването му от Рая / на иврит Ган Еден /. Вторият период е свързан с Адам и неговите потомци от изгонването му от Рая / или Райската градина/ до Всемирния потоп. Третият период - това е епохата на човечеството след потопа до разрушаването на Вавилонската кула. Четвъртият период- от разрушаването на Вавилонската кула до наши дни.


В началото първият човек е създаден като едно цяло, а след това Всевишния го разделя, прави от негова част Ева и ги определя по полов признак. При това в Тората не намираме обяснение, как Всевишния извършва творението на Eва. Бог взема една част от Адам и така от единното цяло възникват две половини - мъж и жена. Те са предназначени да съществуват физически разделно, но едновременно и заедно, за да изпьлняват Божията заповед за размножаване. Така се определа положението в юдаизма, че за всеки мъж съществува минимум една втора женска половина..

Адам и Ева са изгонени от Рая, защото изяждат плод от дървото на познанието по- рано от положеното. Така и още тогава човека казва първото- "не" на Твореца. С това проявление на волята се определя и свободата за избор, даден от Всевишния. Всяко друго същество сляпо се подчинява на волята Mу. В това положение човечеството преживява двадесет поколения, докато Авраам не се обръща към Всевишния с инициатива да Му служи. И тогава, за да повдигне светостта на Авраам до нивото на основната задача, която му предстои, Бог заповядва на него и неговите потомци да извършват обрязване на крайната плът като знак на Завет, договор за свещеннослужение.


Светецът Ной строи ковчега
 След изгонването на Адам и Ева от Райската градина започва битието на десет поколения, вече смъртни човеци до Всемирния Потоп. Тази земя ни е трудно да си представим, защото Потопът я изменя неузнаваемо, и самия човек се променя и загубва способността за управлява природата. Тогава е била епохата на невероятното за нас дългожителство. Средната продължителност на живота, според Тората е била 900 години. При това старшият син се появява сред възрастните от 65-та година и до края на второто столетие на неговия жизнен път. Такъв разброс е свързан с особеностите на частния живот на един или друг човек. В Тората се упоменава в каква възраст се появява именно старшия син и това дава възможност да се определи точно времето от изгонването от Рая до Потопа. Човек в това време не яде месо на животни, благодатната земя му е давала необходимата растителна и млечна храна. Но хората, по своему използват дадената им от Бог свобода и застават на пътя на своеволието, жестокостта и безпътието. Тората обяснява, че в резултат на безпътието се раждат великани, загинали по време на Потопа. Само един от тях - Ог - се спасява на покрива на Ковчега на Ной и неговия жизнен път се проследява до изхода от Египет и Мойсей.

По- късно, когато Мойсей изпраща съгледвачи в Ханаанската земя, те разказват за земя на мляко и мед. Съгледвачите доставят грозде, което носят два човека на прът! Според това предание, гроздето стига за вино, от което се прави 40 години кидуш .

В Тората не намираме диалог на Ной с Всевишния, както по- късно Авраам разговаря . В отличие от Авраам, който проявява инициатива и по волята на Бог поставя началото на историята на еврейския народ, Ной се явява праведник на своето поколение и послушно изпълнява това, което му предписва Висшата воля. Не спори и строи огромен ковчег в продължение на 120 години със своите синове. Всевишният може да извърши това мигновенно, но е било важно със строителството на Ковчега да се занимават тези, които ще останат живи след Потопа.

Строежът на Ковчега е било последния опит да пробудят хората към разкаяние, защото Ной предупреждава съвременниците си за предстоящия Потоп, но те не го послушват. И тогава настъпва Потопа, като се спасява само Ной, семейството и и по един чифт животни за приплод и за жертвоприношение. Една от седемте заповеди на Ной е да не се яде част, отсечена от живо животно. Въобще месото като храна възниква след Потопа, който "измива" светостта на земята.След изменението на земята растителната храна става недостатъчна за жизнедеятелноста на хората. Продължителността на живота се намалява едва ли не в 10 пъти / средната продължителност след Потопа е 120 години/. Появяват се и жертвоприношенията като средство за общуване с Твореца.


Адам и Ева в Райската градина
 След разрушаването на Вавилонската кула народите се разделят по признака на служене на Всевишния и по различните езици. Съгласно Тората, Авраам и неговите потомци продължават да служат на Всевишния, останалите се занимават с идолопоклонничество.

петък, 11 март 2011 г.

ЕГИПТОЛОГИЯ - РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ВЕЛИКОВСКИ


Великовски Емануел
 Емануил Великовски / 1895- 1979 г./ е американски историк, доктор, психолог и писател. С руски корени, Великовски работи в Палестина и САЩ, като неговите теории в областта на историята предизвикват ожесточени спорове и враждебно отношение от страна на консервативната професура в САЩ. Съгласно неговата теория, египетската история трябва да се съкрати на шест, а в някои случаи и на осем века и тогава тя добре се синхронизира не само с библейската история , но с други писмени паметници и материалната култура на древността.
Отправна точка за своята хронологическа реконструкция Великовски взема известния папирус Ипувера, съхраняван в Лейденския музей. В този документ се разказва за тежките изпитания на Египетската империя, в навечерието на завоюването и от азиатите от племето Аму. Като сравнява текста на този документ с "десетте божи наказания на египтяните", за които се разказва в Библията, Великовски намира удивително сходство с библейската история от периода на напускането на евреите от Египет.
Преди да продължа с теориите на Великовски, смея да напомня за търсенията на двама съвременни руски историци Фоменко и Носовски, които в безбройните си книги, интернет -сайтове и други подлагат на преоценка датировката на древната история. Те твърдят, че египетската история, може би преднамерено, може би неволно изкуствено се отдалечава назад със стотици, а понякога със хиляди години!!!
Първото наказание на египтяните според библейския разказ е превръщане на водите на река Нил в кръв. Папирусът разказва следното:
"Беда по цялата земя...Кръв навсякъде..."
"Река - кръв...хората са жадни за вода.....това е наша вода.Това е нашето щастие."
За девет дневна тъмнина разказва надпис от Ел Ариш, намерен в гробница през 60 години на миналия век. Надписът е разбит , но учените успяват да прочетат:
"Египетската земя я постигна голямо бедствие....Никой не напускаше двореца в течение на девет дни, беше голяма буря, нито хората, нито боговете можеха да водят лицата на стоящите рядом.."
По нататък гранитният надпис разказва за настъпленията на вражеските пълчища Аму. Британският ориенталист Яхуда обръща внимание на сходството на събитията, за които разказва надписа на гробницата с библейското повествование. В Библията е казано:
"И беше гъста мъгла по цялата земя Египетска три дни. Не се виждаха един друг и никой не ставаше от мястото си три дни."
В надписът от Ел Ариш намираме още едно сходство с Библията - упоменава се място под името Пи Хароти. За това място в Библията се казва"....И ги преследваха египтяните, всички на колесниците на фараона, всички конници, и неговата войска, настигнаха ги на морето , при Пи Хароти"
Великовски приема гледната точка на тези египтолози, които отнасят ръкописа Ипувера към края на Средното царство или началото на управлението на гигкосите.Напускането на евреите от Египет съвпада с катастрофическите събития , описани в Писанието. След тях Египет е завоюван от тези гигкоси, управлявали няколко века. В този период Египет повече не е световна държава и вече не притежава независимост. Ето защо в този период - изхода евреите, скитанията им 40 години в пустинята, времето на завоюване на Ханаанската земя до времето на Соломон не се упоменава в Библията. Израел води войни с амаликяните, филистимяните, ханаанските царе, но никога с Египет, чийто армия, съгласни стандартната хронология трябва да контролира Хананската земя !!!
Великовски твърди, че гигсосите не са били по- рано от евреите в Египет, не са евреи, и са завоювали Египет след като евреите напускат фараонската земя. За него те са племе на библейските амалеки, които както знаем са били заклети врагове на евреите.
Египетските паметници свидетелствуват за жестоко отношение на гиксосите по отношение на египтяните, запалвани градове, убивали мъжете, а жените и децата отвеждат в плен, унищожавали старинни храмове.
В стандартната историография амалеките са неголямо бедуинско племе, известно изключително от библейски източници и арабски предания. В реконструкцията на Великовски гиксосите - амалеки са контролирали огромна империя и именно те са главните врагове на Израел. Амалек е първия, който напада евреите след изхода им от Египет в Синайската пустиня. Иешуа Бен Нун " отслаби Амалек, но не го разби" /Изход,17-13/. Не се изненадваме, че амалеките за завладели Египет бързо и жестоко, отслабени от десетте наказания Божии.
Тези гиксоси са семитско племе и техните имена много напомнят еврейските. Амалеките също са семити и според Петокнижието са наследници на Есав, брат на Яков.
Изгонаването на гиксосите от Египет се явява началото на 18 династия на фараоните. Великовски счита, че войната на цар Саул против Амалек стимулира освободителната война на египтяните против гиксосите.
Във времето на царете Давид и Соломон, след дълго мълчание, Египет отново е назван в Библията: цар Соломон стъпва в делови отношения с Египет, а дъщерята на фараона, приела юдаизъм става негова жена. Савската царица пристига от далечна страна, за да се убеди в чудесата на израелската земя. Стандартната историография не дава точен отговор откъде идва царицата и личността на фараона, който отдава своята дъщеря на Соломон.
Великовски в своята реконструкция пише, че Савската царица е египетската Хатшепсуд, една от влиятелните управители на 18 династия на фараоните.. Нейният баща Тутмос първи присъединява Етиопия към Египет, а след това и Сомалия / страната Пунт/. Балерефите на царица Хатшепсут изобразяват сцени от земята Пунт, много близки до описанието за визитата на Савската царица при цар Соломон. Хатшепсут даже построява храм , подобен на храм от земята Пунт. Иронията се състои в това, че историографите мислят, че цар Соломон е скопирал египетски храм. Получава се така, че египетската царица е скопирала неизвестен храм, а Соломон, живял 6 века по късно скопирал нейния храм за Йерусалим. Великовски предполага, че названието "Савея" и "Фива" - столицата на Хапшепсут са еднозначни.

Савската царица в Йерусалим
 Един от последните фараони на 18 -та династия е бил Аменхотеп 4, изменил своето име на Ехнатон. Той е бил основател на нова религия, признаваща само един Бог - Атон, изобразен във формата на слънчев диск. Много от египтолозите са считали Ехнатон предвестник на библейския монотеизъм. Но тази религия просъществува само няколко десетки години. Всяко упоменаване на фараона еретик е унищожено в египетските памтници, учените намират удивително сводство на химните и израженията на Атон и библейските псалми. Но как може в Псалмите да се копират химните за Атон, когато в Египет са напълно забравени? Великовски предполага, че Ехнатон е съвременник на еврейския цар Йошафат, управлявал, няколко поколения след Давид, създател на псалмите!
Монотеизмът на Ехнатон е бил по скоро копие на еврейския монотеизъм, отколкото негов предвестник. Между египетският "Атон" и древноеврейското "Адон" /господин, Господ/ има много общо.
През пролетта на 1971 година в Британския музей са направени радиовъглеродни анализи да се установи датировката на гробницата на фараона Тутанхамон, син на Ехнатон. Анализите потвърждават тезиса на Великовски за преразглеждане на стандартната хронология, която дава различия между въглеродната дата и предположението на Великовски само 6 години!!!
Великовски твърди, че късната история на Египет е преразгледана и пренаписана. Фараон Рамзес трети обикновенно отнасят към 12 век до новата ера. На балерефите той е обозначен в битка с "ПЕРЕСЕТ". Доколко в египетската писменост / ако можем да я наречем такава/ звуците "п" и "л" се означават с един йероглиф, се счита, че ПЕРЕСЕТ е ПЕЛЕШЕТ / от тук и Палестина/. Земята на филистимиляните, описани в поетическите текстове на Библията. Великовски пренася Рамзес трети на / осем !!/ столетия напред и ги отъждествява с фараона Нактанебо. Ако се сравнят шлемовете на персийските войни, нападнали Египет със шлемовете на войните на ПЕРЕСЕТ за Великовски е поразително откритие - почти едни същи. Оттук е извода: ПЕРЕСЕТ не са филистимиляни, а перси.
В реконструкцията на Великовски ново място намират и други фараони. Рамзес втори - това е библейския фараон Нехо, съвременник и противник на Навиходоносор, а фараона Мернепта е библейския фараон Хофра. Стъпка след стъпка се сбъдват пророчествата на Йеремия в текстовете на египетските паметници от епохата на Рамзес втори и Мернепта.

понеделник, 21 юни 2010 г.

Мойсей,Десетте Божи Заповеди и израелската пустиня


Италиянският изследовател Емануел Анати е уверен: библейския Мойсей е получил Божите заповеди на хълм в пустинята Негев, в сегашен Израел и той не се съмнява, че неговият тезис ще бъде официално признат от Ватикана. Тази своя теория Анати представи по време на презентацията на нова книга в Теологическата семинария във Виченца /Италия/.
През 2001 година професор Анати издава на английски език своята книга "Загадките на хълма Цион - архелогически открития на Хар Каркум". В нея авторът допуска , че на хълма Хар Каркум, на 25 км от големия кратер Рамон Мойсей е получил Десетте Божи заповеди, а не в пустинята Синай, около манастира Света Катерина.
Анати заявява, че неговата теория е истинска революция в разбирането на библейските събития и твърдението за Изхода на евреите от Египет 1000 години по- рано. Ако неговата теория е вярна, напускането на евреите е станало межди 2200 и 2000 година преди новата ера. Според еврейската историография, Изходът е станал през 1313 година до н.е. Досега католическата църква считаше, че Елена, майката на византийския император Константин е намерила остатки от кръстта на Исус на планината Синай и построява църква през 330 година от н.е.
Архелогическите находки на хълма Каркур направени от Анати говорят за светилище, жертвеници, скална живопис и множество таблички, приличащи на тези, на които са били изсечени Десетте Божи Заповеди. Освен това самият вид на хълма отговаря на представите за библейска планина.

"Когато евреите напускат Египет се добират до Арава. Те не могат да попаднат в района на манастира Света Катерина, защото в Библията се говори, че се отправят в Нахал Цин и след това в Хеврон. Бежанците от Египет се движат на север, а не на юг в посока на Синай" - твърди Емануел Анати.
Той разбира , че много от архелозите, най-вече израелските ще му възразят. Професор Финкелщайн от университета в Тел Авив не е съгласен с хипотезата на Анати. "Аз не виждам връзка между находките от Третото хилядолетие до новата ера и историята на Изхода. Да се броди с Библия в пустинята в едната ръка и лопата в другата не е метод на изследване през 21 век", заявява той по първи канал на израелската телевизия.
Въпреки заявленията на Анати за сътрудничество с Ватикана, досега не постъпила официална реакция, египтяните също мълчат.
Професорът свободно владее иврит, бил е преподавател в иниверситета в Тел Авив и извършвал археологически разкопки в пустинята Негев.

понеделник, 14 юни 2010 г.

Стената на плача


Стената на плача е една от стените за поддръжка на Храма , построен в прослава на Бог и се счита за най-важния символ на еврейската религиозна култура. Посетителите, който посещават Стената винаги изпитват особенно чувство: като че ли с тях присъствуват не само молящите се, туристите, семейства за чествуване семеен праздник, сватбени двойки или тези, поставящи записки със своите молби до Всевишния, но и всички, които са идвали векове наред.
Стената, съгласно традицията, е част от най - впечатляващото съоръжение в Йерусалим- Храма,построен от цар Соломон в прослава на Бог. Неговите останки и сега могат да се видят ако се спуснем в подземните тунели. Но тя не е само символ на еврейската култура заради своята архитектура, но и заради религиозното значение. Цар Соломон, построил Първият Храм обявява : "Да бъдат твоите очи ден и нощ, на сие място, на което Ти каза:"Моето място ще е там", ще чуеш молитва на раб Твой, на това място. Ще чуеш моление раба Твой и народа твой Израел, на небесата, ще чуеш и помилуй"/ Царства 8:17?/
Праотецът Аврам , обединил народа с Йерусалим е първия, които решава да принесе жертва своя син Ицхак на Храмовия хълм, който сега се издига зад Стената на плача. Евреите твърдят, че този хълм е Основата на света. В края на 17 век на това място е построена ислямска светиня.
Цар Давид по време на своето царуване купува тези земи, цар Соломон издига Първият Храм, разрушен от вавилонците през 586 г. преди новата ера. Ирод разширява Втория Храм, изгорен от римляните в 70 година от новата ера и от него, според преданията оцелява само западната стена. В Талмудът е записано : "Това е Западната стена на Храма, която никога на ще бъде разрушена, защото Шехиня /божественото присъствие/ се намира на запад".
В средните векове Западната стена получава название Стената на плача, защото евреите идват на нея да оплакват разрушението на Храма. Съгласно друга легенда, на Девети Ав/ годината на разрушаване на Храма/, на камъните блестят капки роса, като че ли Стената плаче.
В продължение на 19 години,от 1948 до 1967, когато Йерусалим е разделен, евреи не се допускат до стената. След войната през 1967 година градът е обединен и Стената става символ на славното минало, място , където можеш да се помолиш, да оставиш записка с молба за благословия, но и символ на любовта и предаността на еврейския народ към Свещения град.