Седемте заповеди на Ноах

Раби Шимон Бен Цемах Дюран / известен в равинистическата литература като Рашбац / крупен талмудист и тълковател на Тората, астроном, философ и лекар. Автор е на редица книги и четиритомният трактат "Овоис".
В коментарите от втория том намираме глава, посветена на християнството и мюсюлманството. Там се прави анализ на християнската религия, догматическа и историческа, критически обзор на текстове, свещенни за християните и изследва основните моменти на съприкосновението на християнството с юдаизма.
Основният тезис на раби Шимон е, че християнската църква е променила учението на основоположниците на християнството.
"Християните, - пише раби Шимон,- въпреки вярата им в това, че Тората, дадена на Израел чрез Мойсей и дар от Бог, твърдят , че Тората е основоположник на християнството на Исус и заменена с Новия Завет."
Това твърдение обаче е в противoречие с изказванията на самия Исус. Той казва:"Не мислете, че съм дошъл да отменям Тората или пророците. Не да отменям съм дошъл, а да изпълня. Ибо истината ви говоря". Рашбац цитира апостолите, които след смъртта на Исус съблюдават законите на Тората и жертвоприношението. Те следяли за дейността на свещенослужителите в храмовете за спазване на Законите.
Защо тогава християните от по- късните векове не съблюдават Законите? Рашбац обяснява това с популяризирането на новата религия не сред евреите , а сред езичниците. Учениците на Исус за да привличат повече езичници към новата вяра се стараят да облекчат бремето на Тората.
За доказателство Рашбац привежда пример от Новия Завет /Деяния 15/. По време на мисионерството на Павел и Варнава в Антиохия между езичниците и проповедниците започва спор. Първите говорили, че не могат получат спасение, ако не са обрязани и не приемат всички задължения на Тората. Павел и Варнава не считат това за необходимо. За разрешаване на спорът било решено да отправят Павел и Варнава при апостолите в Йерусалим. След разказите на Павел и Варнава за приобщаване на езичниците към новата религия , Яков - един от апостолите обобщава:
"Поискали человеците и все народи да възвисят Неговото Име, да не затрудняват обръщащите се към Него и да им се напише, че трябва да се въздържат от идолите, от блуда, и да не правят това, което не искат за себе си, ибо Закона Мойсеев от древни родов във проповедите и читаещи в синагогите всяка събота..."
Апостолите не отменят законите на Тората, а привличането на неевреите към новата вяра при условие, че се съблюдават Седемте заповеди на Ноах: забранява се идолопоклонничеството, блуда, забрана за употребяване в храната на органи на живо животно. Другите заповеди на Ноах се подразбират като богохулство, а забраната за грабеж и убийство влизат в състава на заповедите за провосъдието.
Колкото за думите на Павел в неговото Послание към римляните / гл.2/:"...обрезание полезно,ако съблюдаваш Закона", то той е имал предвид, че само тези езичници, които искат напълно да приемат юдаизма са длъжни да преминат обрязване.
В Талмуда има израз "Гер тошав". Гер - това е прозелит, нееврей приел юдаизма, като се обрязва и извършва ритуална баня. След което става пълноценен еврей и задължен да спазва всички заповеди.
Законите на юдаизмът не приписват да се вербуват прозелити, но да се разпространяват Седемте заповеди на Ноах е задължително. С това се обяснява и факта, че основоположниците на християнството, които са евреи, проповядват между езичници, римляни, гърци вяра в Единен Бог и съблюдаване на заповедите, наречени в Талмуда "Ноах заповеди".
Между християнството и юдаизмът съществуват принципни различия, касаещи основата на вярата. Маймон, Раши и други еврейски авторитети не признават догмите на християнството, но са считали разпространението на вярата в святостта на Библията и идването на Месията за добро.
От казаното дотук следва, че тези християни, които виждат своето предназначение в обръщане на евреите в християнство, вършат грях не само срещу Тората, но и срещу своята вяра.