Стената на плача

Стената на плача е една от стените за поддръжка на Храма , построен в прослава на Бог и се счита за най-важния символ на еврейската религиозна култура. Посетителите, който посещават Стената винаги изпитват особенно чувство: като че ли с тях присъствуват не само молящите се, туристите, семейства за чествуване семеен праздник, сватбени двойки или тези, поставящи записки със своите молби до Всевишния, но и всички, които са идвали векове наред.
Стената, съгласно традицията, е част от най - впечатляващото съоръжение в Йерусалим- Храма,построен от цар Соломон в прослава на Бог. Неговите останки и сега могат да се видят ако се спуснем в подземните тунели. Но тя не е само символ на еврейската култура заради своята архитектура, но и заради религиозното значение. Цар Соломон, построил Първият Храм обявява : "Да бъдат твоите очи ден и нощ, на сие място, на което Ти каза:"Моето място ще е там", ще чуеш молитва на раб Твой, на това място. Ще чуеш моление раба Твой и народа твой Израел, на небесата, ще чуеш и помилуй"/ Царства 8:17?/
Праотецът Аврам , обединил народа с Йерусалим е първия, които решава да принесе жертва своя син Ицхак на Храмовия хълм, който сега се издига зад Стената на плача. Евреите твърдят, че този хълм е Основата на света. В края на 17 век на това място е построена ислямска светиня.
Цар Давид по време на своето царуване купува тези земи, цар Соломон издига Първият Храм, разрушен от вавилонците през 586 г. преди новата ера. Ирод разширява Втория Храм, изгорен от римляните в 70 година от новата ера и от него, според преданията оцелява само западната стена. В Талмудът е записано : "Това е Западната стена на Храма, която никога на ще бъде разрушена, защото Шехиня /божественото присъствие/ се намира на запад".
В средните векове Западната стена получава название Стената на плача, защото евреите идват на нея да оплакват разрушението на Храма. Съгласно друга легенда, на Девети Ав/ годината на разрушаване на Храма/, на камъните блестят капки роса, като че ли Стената плаче.
В продължение на 19 години,от 1948 до 1967, когато Йерусалим е разделен, евреи не се допускат до стената. След войната през 1967 година градът е обединен и Стената става символ на славното минало, място , където можеш да се помолиш, да оставиш записка с молба за благословия, но и символ на любовта и предаността на еврейския народ към Свещения град.