ЕГИПТОЛОГИЯ - РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ВЕЛИКОВСКИ



Великовски Емануел

 Емануил Великовски / 1895- 1979 г./ е американски историк, доктор, психолог и писател. С руски корени, Великовски работи в Палестина и САЩ, като неговите теории в областта на историята предизвикват ожесточени спорове и враждебно отношение от страна на консервативната професура в САЩ. Съгласно неговата теория, египетската история трябва да се съкрати на шест, а в някои случаи и на осем века и тогава тя добре се синхронизира не само с библейската история , но с други писмени паметници и материалната култура на древността.
Отправна точка за своята хронологическа реконструкция Великовски взема известния папирус Ипувера, съхраняван в Лейденския музей. В този документ се разказва за тежките изпитания на Египетската империя, в навечерието на завоюването и от азиатите от племето Аму. Като сравнява текста на този документ с "десетте божи наказания на египтяните", за които се разказва в Библията, Великовски намира удивително сходство с библейската история от периода на напускането на евреите от Египет.
Преди да продължа с теориите на Великовски, смея да напомня за търсенията на двама съвременни руски историци Фоменко и Носовски, които в безбройните си книги, интернет -сайтове и други подлагат на преоценка датировката на древната история. Те твърдят, че египетската история, може би преднамерено, може би неволно изкуствено се отдалечава назад със стотици, а понякога със хиляди години!!!
Първото наказание на египтяните според библейския разказ е превръщане на водите на река Нил в кръв. Папирусът разказва следното:
"Беда по цялата земя...Кръв навсякъде..."
"Река - кръв...хората са жадни за вода.....това е наша вода.Това е нашето щастие."
За девет дневна тъмнина разказва надпис от Ел Ариш, намерен в гробница през 60 години на миналия век. Надписът е разбит , но учените успяват да прочетат:
"Египетската земя я постигна голямо бедствие....Никой не напускаше двореца в течение на девет дни, беше голяма буря, нито хората, нито боговете можеха да водят лицата на стоящите рядом.."
По нататък гранитният надпис разказва за настъпленията на вражеските пълчища Аму. Британският ориенталист Яхуда обръща внимание на сходството на събитията, за които разказва надписа на гробницата с библейското повествование. В Библията е казано:
"И беше гъста мъгла по цялата земя Египетска три дни. Не се виждаха един друг и никой не ставаше от мястото си три дни."
В надписът от Ел Ариш намираме още едно сходство с Библията - упоменава се място под името Пи Хароти. За това място в Библията се казва"....И ги преследваха египтяните, всички на колесниците на фараона, всички конници, и неговата войска, настигнаха ги на морето , при Пи Хароти"
Великовски приема гледната точка на тези египтолози, които отнасят ръкописа Ипувера към края на Средното царство или началото на управлението на гигкосите.Напускането на евреите от Египет съвпада с катастрофическите събития , описани в Писанието. След тях Египет е завоюван от тези гигкоси, управлявали няколко века. В този период Египет повече не е световна държава и вече не притежава независимост. Ето защо в този период - изхода евреите, скитанията им 40 години в пустинята, времето на завоюване на Ханаанската земя до времето на Соломон не се упоменава в Библията. Израел води войни с амаликяните, филистимяните, ханаанските царе, но никога с Египет, чийто армия, съгласни стандартната хронология трябва да контролира Хананската земя !!!
Великовски твърди, че гигсосите не са били по- рано от евреите в Египет, не са евреи, и са завоювали Египет след като евреите напускат фараонската земя. За него те са племе на библейските амалеки, които както знаем са били заклети врагове на евреите.
Египетските паметници свидетелствуват за жестоко отношение на гиксосите по отношение на египтяните, запалвани градове, убивали мъжете, а жените и децата отвеждат в плен, унищожавали старинни храмове.
В стандартната историография амалеките са неголямо бедуинско племе, известно изключително от библейски източници и арабски предания. В реконструкцията на Великовски гиксосите - амалеки са контролирали огромна империя и именно те са главните врагове на Израел. Амалек е първия, който напада евреите след изхода им от Египет в Синайската пустиня. Иешуа Бен Нун " отслаби Амалек, но не го разби" /Изход,17-13/. Не се изненадваме, че амалеките за завладели Египет бързо и жестоко, отслабени от десетте наказания Божии.
Тези гиксоси са семитско племе и техните имена много напомнят еврейските. Амалеките също са семити и според Петокнижието са наследници на Есав, брат на Яков.
Изгонаването на гиксосите от Египет се явява началото на 18 династия на фараоните. Великовски счита, че войната на цар Саул против Амалек стимулира освободителната война на египтяните против гиксосите.
Във времето на царете Давид и Соломон, след дълго мълчание, Египет отново е назван в Библията: цар Соломон стъпва в делови отношения с Египет, а дъщерята на фараона, приела юдаизъм става негова жена. Савската царица пристига от далечна страна, за да се убеди в чудесата на израелската земя. Стандартната историография не дава точен отговор откъде идва царицата и личността на фараона, който отдава своята дъщеря на Соломон.
Великовски в своята реконструкция пише, че Савската царица е египетската Хатшепсуд, една от влиятелните управители на 18 династия на фараоните.. Нейният баща Тутмос първи присъединява Етиопия към Египет, а след това и Сомалия / страната Пунт/. Балерефите на царица Хатшепсут изобразяват сцени от земята Пунт, много близки до описанието за визитата на Савската царица при цар Соломон. Хатшепсут даже построява храм , подобен на храм от земята Пунт. Иронията се състои в това, че историографите мислят, че цар Соломон е скопирал египетски храм. Получава се така, че египетската царица е скопирала неизвестен храм, а Соломон, живял 6 века по късно скопирал нейния храм за Йерусалим. Великовски предполага, че названието "Савея" и "Фива" - столицата на Хапшепсут са еднозначни.


Савската царица в Йерусалим

 Един от последните фараони на 18 -та династия е бил Аменхотеп 4, изменил своето име на Ехнатон. Той е бил основател на нова религия, признаваща само един Бог - Атон, изобразен във формата на слънчев диск. Много от египтолозите са считали Ехнатон предвестник на библейския монотеизъм. Но тази религия просъществува само няколко десетки години. Всяко упоменаване на фараона еретик е унищожено в египетските памтници, учените намират удивително сводство на химните и израженията на Атон и библейските псалми. Но как може в Псалмите да се копират химните за Атон, когато в Египет са напълно забравени? Великовски предполага, че Ехнатон е съвременник на еврейския цар Йошафат, управлявал, няколко поколения след Давид, създател на псалмите!
Монотеизмът на Ехнатон е бил по скоро копие на еврейския монотеизъм, отколкото негов предвестник. Между египетският "Атон" и древноеврейското "Адон" /господин, Господ/ има много общо.
През пролетта на 1971 година в Британския музей са направени радиовъглеродни анализи да се установи датировката на гробницата на фараона Тутанхамон, син на Ехнатон. Анализите потвърждават тезиса на Великовски за преразглеждане на стандартната хронология, която дава различия между въглеродната дата и предположението на Великовски само 6 години!!!
Великовски твърди, че късната история на Египет е преразгледана и пренаписана. Фараон Рамзес трети обикновенно отнасят към 12 век до новата ера. На балерефите той е обозначен в битка с "ПЕРЕСЕТ". Доколко в египетската писменост / ако можем да я наречем такава/ звуците "п" и "л" се означават с един йероглиф, се счита, че ПЕРЕСЕТ е ПЕЛЕШЕТ / от тук и Палестина/. Земята на филистимиляните, описани в поетическите текстове на Библията. Великовски пренася Рамзес трети на / осем !!/ столетия напред и ги отъждествява с фараона Нактанебо. Ако се сравнят шлемовете на персийските войни, нападнали Египет със шлемовете на войните на ПЕРЕСЕТ за Великовски е поразително откритие - почти едни същи. Оттук е извода: ПЕРЕСЕТ не са филистимиляни, а перси.
В реконструкцията на Великовски ново място намират и други фараони. Рамзес втори - това е библейския фараон Нехо, съвременник и противник на Навиходоносор, а фараона Мернепта е библейския фараон Хофра. Стъпка след стъпка се сбъдват пророчествата на Йеремия в текстовете на египетските паметници от епохата на Рамзес втори и Мернепта.