Мойсей,Десетте Божи Заповеди и израелската пустиня

Италиянският изследовател Емануел Анати е уверен: библейския Мойсей е получил Божите заповеди на хълм в пустинята Негев, в сегашен Израел и той не се съмнява, че неговият тезис ще бъде официално признат от Ватикана. Тази своя теория Анати представи по време на презентацията на нова книга в Теологическата семинария във Виченца /Италия/.
През 2001 година професор Анати издава на английски език своята книга "Загадките на хълма Цион - архелогически открития на Хар Каркум". В нея авторът допуска , че на хълма Хар Каркум, на 25 км от големия кратер Рамон Мойсей е получил Десетте Божи заповеди, а не в пустинята Синай, около манастира Света Катерина.
Анати заявява, че неговата теория е истинска революция в разбирането на библейските събития и твърдението за Изхода на евреите от Египет 1000 години по- рано. Ако неговата теория е вярна, напускането на евреите е станало межди 2200 и 2000 година преди новата ера. Според еврейската историография, Изходът е станал през 1313 година до н.е. Досега католическата църква считаше, че Елена, майката на византийския император Константин е намерила остатки от кръстта на Исус на планината Синай и построява църква през 330 година от н.е.
Архелогическите находки на хълма Каркур направени от Анати говорят за светилище, жертвеници, скална живопис и множество таблички, приличащи на тези, на които са били изсечени Десетте Божи Заповеди. Освен това самият вид на хълма отговаря на представите за библейска планина.

"Когато евреите напускат Египет се добират до Арава. Те не могат да попаднат в района на манастира Света Катерина, защото в Библията се говори, че се отправят в Нахал Цин и след това в Хеврон. Бежанците от Египет се движат на север, а не на юг в посока на Синай" - твърди Емануел Анати.
Той разбира , че много от архелозите, най-вече израелските ще му възразят. Професор Финкелщайн от университета в Тел Авив не е съгласен с хипотезата на Анати. "Аз не виждам връзка между находките от Третото хилядолетие до новата ера и историята на Изхода. Да се броди с Библия в пустинята в едната ръка и лопата в другата не е метод на изследване през 21 век", заявява той по първи канал на израелската телевизия.
Въпреки заявленията на Анати за сътрудничество с Ватикана, досега не постъпила официална реакция, египтяните също мълчат.
Професорът свободно владее иврит, бил е преподавател в иниверситета в Тел Авив и извършвал археологически разкопки в пустинята Негев.

Стената на плача

Стената на плача е една от стените за поддръжка на Храма , построен в прослава на Бог и се счита за най-важния символ на еврейската религиозна култура. Посетителите, който посещават Стената винаги изпитват особенно чувство: като че ли с тях присъствуват не само молящите се, туристите, семейства за чествуване семеен праздник, сватбени двойки или тези, поставящи записки със своите молби до Всевишния, но и всички, които са идвали векове наред.
Стената, съгласно традицията, е част от най - впечатляващото съоръжение в Йерусалим- Храма,построен от цар Соломон в прослава на Бог. Неговите останки и сега могат да се видят ако се спуснем в подземните тунели. Но тя не е само символ на еврейската култура заради своята архитектура, но и заради религиозното значение. Цар Соломон, построил Първият Храм обявява : "Да бъдат твоите очи ден и нощ, на сие място, на което Ти каза:"Моето място ще е там", ще чуеш молитва на раб Твой, на това място. Ще чуеш моление раба Твой и народа твой Израел, на небесата, ще чуеш и помилуй"/ Царства 8:17?/
Праотецът Аврам , обединил народа с Йерусалим е първия, които решава да принесе жертва своя син Ицхак на Храмовия хълм, който сега се издига зад Стената на плача. Евреите твърдят, че този хълм е Основата на света. В края на 17 век на това място е построена ислямска светиня.
Цар Давид по време на своето царуване купува тези земи, цар Соломон издига Първият Храм, разрушен от вавилонците през 586 г. преди новата ера. Ирод разширява Втория Храм, изгорен от римляните в 70 година от новата ера и от него, според преданията оцелява само западната стена. В Талмудът е записано : "Това е Западната стена на Храма, която никога на ще бъде разрушена, защото Шехиня /божественото присъствие/ се намира на запад".
В средните векове Западната стена получава название Стената на плача, защото евреите идват на нея да оплакват разрушението на Храма. Съгласно друга легенда, на Девети Ав/ годината на разрушаване на Храма/, на камъните блестят капки роса, като че ли Стената плаче.
В продължение на 19 години,от 1948 до 1967, когато Йерусалим е разделен, евреи не се допускат до стената. След войната през 1967 година градът е обединен и Стената става символ на славното минало, място , където можеш да се помолиш, да оставиш записка с молба за благословия, но и символ на любовта и предаността на еврейския народ към Свещения град.

Принципи на юдейската религия

Много еврейски мъдреци са правили опити в сбита форма да изразят същността и основополагащите принципи на юдейската религия. Много често те са изразявали тази същност с една мисъл или една фраза. Достатъчно известен е отговора на раби Хилел Старши на един езичник, който моли да му обяснят всичко за еврейската религия, докато стои на един крак: "Не прави на другите това, което сам не желаеш за себе си, в това е същността на ТОРАТА. Всичко останало е коментари към нея. Иди и се учи."
Друг мъдрец, раби Акива вижда същността в следната заповед - " обичай ближния, както самия себе си". Тази заповед често се среща в неговите коментари, показващи фундаменталността и. Традицията е продължена от мъдреците от средните векове и завършена от великият мъдрец от 12 век раби Маймон. Като обобщава многовековните усилия на много поколения, той формулира 13 принципи на юдаизма, явяващи се квинтесенция на това, което е било ясно на всеки еврей 2000 години назад.
Между тях има едно положение , изразяващо главната същност на юдаизма, неговата основна мисъл , а именно : дълбоката вяра в конкретната цел на Творението и за тази цел задълженията на евреите. "Аз дълбоко вярвам в идването на МЕСИЯТА. И въпреки , че той се бави, аз ще чакам всеки ден."
МЕСИЯТА / Машиах на иврит / или още Помазаник е човек от пода на цар Давид, с идването на когото ще се установи Царство Божие на земята - Царство на справедливостта. Не ще има гнет и несправедливост, неправда и беззаконие. Библията ще засияе с цялото си великолепие, нейната мъдрост ще стане достояние на всички. Целият мир ще признае съществуването на единен Творец и неговата власт и ще го нарича с едно име. " В този ден един ще е Господ, едно ще бъде неговото Име" - така е говорил пророк Захария.
Ще прозвучи рог и пророк Елиаху ще призове всички да излязат от своите домове и да приветствуват дългочаквана поява на Помазаника и Царството на справедливостта. Много време евреите го очакват и са си изработали определен скепсис за предсказанията. Раби Йоханан Бен Закай / 1 век от н.е/ казва по този повод : "Ако държиш в ръката си цвете и ти говорят, че Месията пристига, първо посади цветето и после иди да посрещаш Месията". Неговата вяра в идването на Месията е така дълбока, че ироничните шеги и скептиса ни най малко не поколебават искрената вяра.
Еврейската традиция, Светото писания и пророците утвърждават 5 основни принципи на Месията:
той ще бъде от Давидовият род,
ще завоюва суверенитет на Израелската земя,
ще събере всички евреи в Обетована земя,
ще възстанови пълното съблюдаване на законите на Библията,
ще възцари мир на целият свят.
Вярата на евреите в грядущото пришевствие и царуване на Месията се е отличавала винаги от другите народи и всеки път в бурната история тази вяра се е засилвала до състояние на духовна материализация. Защото това са предсказали пророците!!
Пророк Еремия , глава 23/5; " Ще настъпят дни, говори Господ - ще възстановя Давид, отрок Божий, ще се възцари Цар, и ще постъпва мъдро, и ще прави съд и правда на земята".
В книгата на пророка Исай се съдържа следното пророчество: "И ще бъде в последните дни, Дома Господен ще се възцари над хълмовете, и ще потекат народите към него. И ще тръгнат много народи , и ще кажат: идвайте, ще се възкачим на хълма Господен, и ще ни научи на своя път, и ще ходим по стъпките Му. Ибо от Сион ще закон и слово Божие от Йерусалим. Ибо той ще съди народи, ще се прековат мечовете на орало, и копия свой на сърпове, не ще въздига народ на народ меч...."

Седемте заповеди на Ноах

Раби Шимон Бен Цемах Дюран / известен в равинистическата литература като Рашбац / крупен талмудист и тълковател на Тората, астроном, философ и лекар. Автор е на редица книги и четиритомният трактат "Овоис".
В коментарите от втория том намираме глава, посветена на християнството и мюсюлманството. Там се прави анализ на християнската религия, догматическа и историческа, критически обзор на текстове, свещенни за християните и изследва основните моменти на съприкосновението на християнството с юдаизма.
Основният тезис на раби Шимон е, че християнската църква е променила учението на основоположниците на християнството.
"Християните, - пише раби Шимон,- въпреки вярата им в това, че Тората, дадена на Израел чрез Мойсей и дар от Бог, твърдят , че Тората е основоположник на християнството на Исус и заменена с Новия Завет."
Това твърдение обаче е в противoречие с изказванията на самия Исус. Той казва:"Не мислете, че съм дошъл да отменям Тората или пророците. Не да отменям съм дошъл, а да изпълня. Ибо истината ви говоря". Рашбац цитира апостолите, които след смъртта на Исус съблюдават законите на Тората и жертвоприношението. Те следяли за дейността на свещенослужителите в храмовете за спазване на Законите.
Защо тогава християните от по- късните векове не съблюдават Законите? Рашбац обяснява това с популяризирането на новата религия не сред евреите , а сред езичниците. Учениците на Исус за да привличат повече езичници към новата вяра се стараят да облекчат бремето на Тората.
За доказателство Рашбац привежда пример от Новия Завет /Деяния 15/. По време на мисионерството на Павел и Варнава в Антиохия между езичниците и проповедниците започва спор. Първите говорили, че не могат получат спасение, ако не са обрязани и не приемат всички задължения на Тората. Павел и Варнава не считат това за необходимо. За разрешаване на спорът било решено да отправят Павел и Варнава при апостолите в Йерусалим. След разказите на Павел и Варнава за приобщаване на езичниците към новата религия , Яков - един от апостолите обобщава:
"Поискали человеците и все народи да възвисят Неговото Име, да не затрудняват обръщащите се към Него и да им се напише, че трябва да се въздържат от идолите, от блуда, и да не правят това, което не искат за себе си, ибо Закона Мойсеев от древни родов във проповедите и читаещи в синагогите всяка събота..."
Апостолите не отменят законите на Тората, а привличането на неевреите към новата вяра при условие, че се съблюдават Седемте заповеди на Ноах: забранява се идолопоклонничеството, блуда, забрана за употребяване в храната на органи на живо животно. Другите заповеди на Ноах се подразбират като богохулство, а забраната за грабеж и убийство влизат в състава на заповедите за провосъдието.
Колкото за думите на Павел в неговото Послание към римляните / гл.2/:"...обрезание полезно,ако съблюдаваш Закона", то той е имал предвид, че само тези езичници, които искат напълно да приемат юдаизма са длъжни да преминат обрязване.
В Талмуда има израз "Гер тошав". Гер - това е прозелит, нееврей приел юдаизма, като се обрязва и извършва ритуална баня. След което става пълноценен еврей и задължен да спазва всички заповеди.
Законите на юдаизмът не приписват да се вербуват прозелити, но да се разпространяват Седемте заповеди на Ноах е задължително. С това се обяснява и факта, че основоположниците на християнството, които са евреи, проповядват между езичници, римляни, гърци вяра в Единен Бог и съблюдаване на заповедите, наречени в Талмуда "Ноах заповеди".
Между християнството и юдаизмът съществуват принципни различия, касаещи основата на вярата. Маймон, Раши и други еврейски авторитети не признават догмите на християнството, но са считали разпространението на вярата в святостта на Библията и идването на Месията за добро.
От казаното дотук следва, че тези християни, които виждат своето предназначение в обръщане на евреите в християнство, вършат грях не само срещу Тората, но и срещу своята вяра.

Парк "Утопия"

Долината Шарон води своето начало от подножието на планината Кармел и след 50 км.завършва северно от Тел Авив. Много години плодородната почва на долината е била засипана с пясък, заблатена и развъдник на комари и малария. Въпреки това, в края на 19 век са били предприети първите опити за създаване на селскостопански селища с неособен успех.
През 1957 година е завършен грандиозен проект за пресушаване блатата и Шаронската долина се превръща е един от най- заселените и плодородни райони на Израел. Селскостопански селища/ кибуци и мошави/ и огромни плантации на лимони, портокали др.,са неотменна част от пейзажа.
В този район преди пет години е създаден парк " Утопия". На 40000 кв.м.е създадено уникално място за отдих с орхидеи , редки растения от тропика,хищни растения и екзотични животни, фонтани и зелени лабиринти, тайнствени пещери и алеи с декоративно оформление.

В огромна оранжерия е направен неголям амфитеатър, където всеки час се изнасят лекции, най- интересни от които са за хищните растения, за които сте чувани, но никога не сте ги виждали. Такива можете да срещнете тук. Счита се, че в хода на еволюцията, приспособявайки се към околната среда, тези растения се научават да компенсират липсата на достатъчна храна с малки насекоми, комари, мухи. Те отделят нектар и миризливи вещества, привличат малките животни с лъжливи примамки с разтвори, където се преваряват и стават храна за растенията.

Но главната атракция са орхидеите. С фотографиите които предлагам се опитвам да Ви направя съпричастни на тази красота.
Тук ще видите прекрасни орхидеи от Израел, Южна и Югоизточна Азия,Бразилия, Ямайка, Гватемала.

Не само орхидеи и екзотични цветя населяват парк "Утопия". Фазани, петли и кокошки,елени, рибки.планински козли и други редки животни са не по-малка атракция.
Тази кокошка и петел са от породата "мохноноги". Известни са също като кулинарен деликатес.От експериментите по цял свят тези петли и кокошки получават неочаквани съчетания на оперение.

Християните - потомци на древните асирийци ?

В средата на 12 век в измъчения от непрекъснатите атаки на селджуците в Константинопол се разпространява мълвата, че освобождението е близко. На помощ на византийците се е устремил великия " христиански " предводител Презвитер Йоан. Войската му е огромна , враговете треперят само от неговото име, чува се вече тропота на неговата конница.
Византийският император Михайл Комнин е радостен, въодушевени са и европейските монарси и правители, но никой не знае къде се намира тайственото христианско царство ! Никой не познава Презвитер Йоан, но слуховете бързо плъзват и дават надежда за скорошно избавление и триумф на кръста над полумесеца. Папа Александър изпраща своя посланник Филип в непознатото царство за да убеди презвитера да не отлага своята атака.
Филип не се завръща от пътуването, но писмото на Папата продължава да вълнува Византия. Кръстоносците са в решаваща битка с мюсюлманите и се надяват , че Бог в решаващия момент ще им изпрати помощ за да поразят неверниците. Презвитер Йоан не идва на помощ на християнската империя и Европа с последни сили отблъсква мамелюците при Виена. Светът така и не узнава кой е Презвитер Йоан и съществувал ли е изобщо. Според някои изследователи това е легенда на Рицарския орден на тампилиерите за да оправдаят Втория кръстоносен поход в Света Земя.
По това време християнството е широко разпространено в Средна Азия, Китай, Индия и монголските степи. Марко Поло утвърждава, че монголските князе са християни и легенда гласи, че християнин е бил и великия монголски хан Хулагу. Други европейски пътешевственици твърдят , че племето кара, разбито от Чингис Хан са християни.
От къде са се появили християни в Индия и Монголия, в Китай и Средния Изток?
В старият град на Йерусалим има малка църква на Сирийския католически патриархат, жива реликва на тайнствена и могъща на времето църква. "Ние сме част от католическата църква - твърди патриарха Грегориус Бутрус Малки - заради гонения и убийства древната Асирийска църква се отказва от своето име и почти изчезва в мъглата на историята. Преданието гласи, че основател на Асирийската църква е апостол Маар Аддай, проповядващ сред асирийците в средата на първи век от н.е..Първата христианска държава в Месопотамия има за столица Едесса. Асирийските християни твърдят, че Исус и неговите апостоли / с изключение Йуда Искариот/ са потомци на преселници , изгонени от разгроменото Израелско царство в 722 г.до н.р. Десет от израелските племена са отвлечени на Изток, опустялата земя заемат племена от Междуречието, впоследствие приели юдаизма и станали самаритяни. Тази версия допълват и развиват основателите на расовата теория в Германия, страстно мечтаещи да лишат основоположника на християнството от неговите еврейски корени.
Бутрус Малки продължава: "В началото е била единна църква на Антиохия, после започват спорове за природата на Христос и се разделя на маронитска,сирийска, малкитска. Всички християни, етнически халдеи говорят на арамейски език. В това време църквата на Антиохия обявява своята независимост от Константинопол , а привържениците на Нестор , проповядващи идеята за човешкия произход на Христос окончателно скъсват с православието.
От този момент Асирийската църква влиза в историята като Несторианска. Интересно е да се отбележат хипотезите , че "десетте израелски племена" отвлечени в плен в Месопотамия приемат християнската версия, не намирайки разлика от юдаизма. Доколко несторианството разглежда Исус Христос като човек с божествена искра, това не пречи на евреите от Асирия да възприемат това като естествено продължение на юдаизма.
Арабският Халифат дава спокойствие и благополучие на христианите - асирийци и несторианството напуска пределите на Месопотамия и се устремява към Средна Азия, Китай и Монголия. Но благополучието свършва с появата на Тамерлан /Тимур /. Той не само им отнема привилегиите, но ги унищожава физически. С чисто източна жестокост Тамерлан буквално разрушава църкви, манастири , библиотеки. Остатъците на християнската община бягат в Индия, Курдистан, Кипър .В наши дни чистката продължава, останалите половин милион загиват заедно с арменците по време на геноцида.
Сега по думите на патриарха Малки в света наброяват около 200,000 христиани - асирийци. През ноември 1994 година е приета "Христологическа декларация",която утвърждава, че католици и асирийски християни са обединени. В този момент Асирийската църква става "Сирийска католическа църква".
Презвитер Йоан на спаси Византия , но несторианството остави ясни и незаличими следи в християнската доктрина.

Манастири Бейт Джамал и Дир Рафат

Манастир "Бейт Джамал"

Салезианският орден е основан от италианеца Джовани Боско / дон Боско / през 1845 година в чест на св.Франциск Салески, който през 1610 година е създал салесински орден за жени. В Палестина салезианците пристигат в 1904 година и основават няколко манастира със школи и пансиони в Назарет и Витлеем за професионално обучение на младежи.
В тяхна собственост е манастира " Бейт Джамал", на територията на който се намира светиня, свързана с библейските събития. Разположен живописен хълм на 30 километра от Йерусалим, манастира се намира на местото на древното селище Кфар Гамла, основано от знаменития еврейски учен рабан Гамлиел. Двата манастира - мъжки и женски са основани през 1881 година. На архелогическите разкопки през 1916 година са открити останки на византийска църква, а под тях пещерни погребения с урни на светите. На пода на византийската църква е открит гръцки надпис за погребването на протодякон Стефан. Съпоставено с писмото на свещенник Лусиан става ясно, че на това место са погребани рабан Гамлиел и Никодим / християните почитат могилата му в Храма на гроба Господен в Йерусалим/.

На мозайката на пода се съхранили изображения на кръстове , което дава основание да се счита , че византийската църква е построена преди 427 година , когато император Феодосий забранява да се изобразават кръстове на пода.
През 1930 година на основите на тази църква е построена съвременна с форми подражаващи на древната византийска традиция. Църквата се отличава с ярки фрески показващи Кръщение на Стефан, Съд, Побиване с камъни и Погребение - работа на кармелитския монах Луиджи Поджи от манастира "Стела Марис" край Хайфа. Таванът, разпятието и портрета на дон Боско са дело на немския художник Емил Риц. Витражът, изобразяващ Преображение е направен от италиянеца Грациано.
До войната за Независимост през 1948 година църквата се поддържа от арабски селяни и селскостопанско училище. След войната арабското население напуска региона и училището прекратява дейноста си.Тридесет монахини пазят обет на мълчание и може да се разговаря само с дежурните.

Mанастир Дир Рафат

Недалеко се намира още един манастир " Дир Рафат ", католически със църквата "Дева Мария", известен с надписите "Аве Мария" на 300 световни езици. Тази молитва на 56 езика, изрязана на дървените врати е работа на арабски майстор Мубарак Йосеф Саид, погребан в манастира.
И в двата манастира има малки магазини, търгуващи с отлични вина, мед, маслини и др. Красива панорама от хълмовете, съчетана с манастирските дворове, градини с цветовете на мак, бадеми, вишни и ябълки карат градския жител да си спомни забравените аромати на пролетта и лятото.
В този район съществуват и немалко домашни ресторанти, славещи се своята етническа кухня - марокански, ливански, йеменски, иракски и пр.,обединени от една дума - вкусно. Не отстъпват на световните марки и тукашните вина, леки, ароматни, с особен привкус.

Израел - държавно устройство

Израел е държава с парламентарна демокрация и се ръководи от Кнесет / орган на законодателна власт /, правителство / орган на изпълнителна власт / и органи на съдебна власт. Начело на държавата стои президент , чийто роля е по - скоро представителна и символична.
Законодателната власт се осъществява от парламент, наречен Кнесет със 120 депутати, избирани веднаж на 4 години на всеобщи избори. Кнесетът изработва законите, приема политически решения от всенароднo значение, избира президента и правителството и контролира неговата дейност.
Изпълнителната власт се осъществява от правителството, отговаря на изпълнението на законите, приети от Кнесета и управление на държавата. Министър-председателят е член на Кнесета, натоварен от президента да сформира правителството. От основаването на държавата Израел всички правителства са били коалиционни ,нито една партия не е успявала да събере абсолютно мнозинство.
Начело на юридическата власт стои Върховен съд , който разглежда апелации от по-долни инстанции и провежда заседания на Висшия съд на справедливостта. Освен гражданските съдилища в Израел действуват съд по трудови въпроси, военен съд и религиозни съдилища / еврейски, мюсюлмански, християнски и друзки/ , разглеждащи бракоразводни дела.
Израел е развита страна , разположена в Близкия Изток с характерни климатически условия : на север- високи планини, на юг- безжизнена пустиня , в центъра - съвременни градове. Страна - свято място за три религии с много исторически паметници и религиозни светини. Население:7,5 милиона- 75 % евреи, 16 % мюсюлмани, 1,7 % христиани, 1,6 % друзи , останалите не афишират религиозна принадлежност. Държавни езици - иврит и арабски.
Символ на държавата е менора / седемсвещник / с маслинени клонки и надпис "Израел".Химн на държавата е "А Тиква" /Надежда/ по думите на поета Нафтали Херц Имбер и старинна румънска мелодия.
Икономиката на страната е история на един успех .Въпреки липсата на природни ресурси , редица войни със съседите и приемането на милиони репатрианти , Израел се счита за преуспяваща страна. Една от причините на икономическия разцвет, наред с упорития труд на израелтяните е и чуждестранната помощ / досега над 100 милиарда долара/. Сега израелският експорт достига 3 милиарда долара за година,като основния принос е на високите технологии в електрониката,военната промишленост, средства за комуникации, програмно обезспечаване, обработка на диаманти, медицинско оборудване,туризъм и селско стопанство. Тези успехи се дължат на либералната икономическа политика.
За 2008 година икономическия ръст е 4,1 %, инфлация - 3,5 % и нивото на безработицата - 6,8 %.

Песах - праздник на свободата

Песах, или Пасха,- най древният еврейски праздник е свързан с едно от важните събития в еврейската история - Изходът от Египет преди около 3300 години, в 2448 година по еврейския календар.
Праздникът Песах отбелязва ред събития, вследствие които евреите стават народ. В търсенето на по добър живот племето на Яков се отправя в Египет, където е прието радушно. Но когато се разраства и настъпва суша, египетския фараон облага с данъци не само своите подданици, но и евреите. Настъпват тежки времена.
Мойсей /Моше/ , отгледан и възпитан в двореца на фараона първи разбира , че изхода е напускане на земята Гошен. Веднъж , пасейки овцете в Синай, вижда горящ храст и чува гласа на Всевишния, повеляващ му да изведе своя народ от Египет и робството. Фараонът не желае да пуска евреите и Бог налага 10 наказания: превръща нилската вода в кръв, появяват се пълчища диви зверове, урожая загива от саранча, несметно количество жаби и накрая гибелта на новородените. Всевишният погубва египетските първенци, но пропуска домовете на евреите / "пасах" на иврит/. Накрая фараона се съгласява да пусне еврейското племе и то се отправя на път към Обетована земя, обещана от Бог.
В бързината евреите не успяват да заквасят тесто и запичат хляб без мая. Еврейското племе се отправя на път и на 7- я ден пресича Червено море , разтворило се по желание на Бог. Започва 40 годишното скитане на евреите в пустинята и в тогава се заражда еврейския народ.
Песах е праздник на пролетта, символизира пробуждането на природата, обновление на света и освобождение на човека.
Ред изследователи трактуват Песах като изход от Египетската земя, други го свързват с историята на праздника, който се чества от 15 до 21 число на месец нисан по еврейския календар. Празненството започва на 14 нисан вечерта, когато цялото семейство и гости се събират на празнична трапеза и четат Пасхалната Агада - история на Изхода на евреите от Египет .Тази трапеза се нарича "седер" и се провежда в строго определен ред векове наред и е символ на единният еврейски народ, уцелял в многовековното разделение.
Следващият ден е ден на молитва за религиозните и отдих на останалите , когато е забранена всякаква работа. След това следват 5 дни, наричани полупразник, някой от учрежденията работят половин ден, а някои не работят въобще. Пасхалната неделя завършва с още един празничен ден. Съвременните израелтяни обичат да пътуват в чужбина по време на празника или да устройват пикники на природа,да пътешествуват в страната.