Мойсей,Десетте Божи Заповеди и израелската пустиня

Италиянският изследовател Емануел Анати е уверен: библейския Мойсей е получил Божите заповеди на хълм в пустинята Негев, в сегашен Израел и той не се съмнява, че неговият тезис ще бъде официално признат от Ватикана. Тази своя теория Анати представи по време на презентацията на нова книга в Теологическата семинария във Виченца /Италия/.
През 2001 година професор Анати издава на английски език своята книга "Загадките на хълма Цион - архелогически открития на Хар Каркум". В нея авторът допуска , че на хълма Хар Каркум, на 25 км от големия кратер Рамон Мойсей е получил Десетте Божи заповеди, а не в пустинята Синай, около манастира Света Катерина.
Анати заявява, че неговата теория е истинска революция в разбирането на библейските събития и твърдението за Изхода на евреите от Египет 1000 години по- рано. Ако неговата теория е вярна, напускането на евреите е станало межди 2200 и 2000 година преди новата ера. Според еврейската историография, Изходът е станал през 1313 година до н.е. Досега католическата църква считаше, че Елена, майката на византийския император Константин е намерила остатки от кръстта на Исус на планината Синай и построява църква през 330 година от н.е.
Архелогическите находки на хълма Каркур направени от Анати говорят за светилище, жертвеници, скална живопис и множество таблички, приличащи на тези, на които са били изсечени Десетте Божи Заповеди. Освен това самият вид на хълма отговаря на представите за библейска планина.

"Когато евреите напускат Египет се добират до Арава. Те не могат да попаднат в района на манастира Света Катерина, защото в Библията се говори, че се отправят в Нахал Цин и след това в Хеврон. Бежанците от Египет се движат на север, а не на юг в посока на Синай" - твърди Емануел Анати.
Той разбира , че много от архелозите, най-вече израелските ще му възразят. Професор Финкелщайн от университета в Тел Авив не е съгласен с хипотезата на Анати. "Аз не виждам връзка между находките от Третото хилядолетие до новата ера и историята на Изхода. Да се броди с Библия в пустинята в едната ръка и лопата в другата не е метод на изследване през 21 век", заявява той по първи канал на израелската телевизия.
Въпреки заявленията на Анати за сътрудничество с Ватикана, досега не постъпила официална реакция, египтяните също мълчат.
Професорът свободно владее иврит, бил е преподавател в иниверситета в Тел Авив и извършвал археологически разкопки в пустинята Негев.

Стената на плача

Стената на плача е една от стените за поддръжка на Храма , построен в прослава на Бог и се счита за най-важния символ на еврейската религиозна култура. Посетителите, който посещават Стената винаги изпитват особенно чувство: като че ли с тях присъствуват не само молящите се, туристите, семейства за чествуване семеен праздник, сватбени двойки или тези, поставящи записки със своите молби до Всевишния, но и всички, които са идвали векове наред.
Стената, съгласно традицията, е част от най - впечатляващото съоръжение в Йерусалим- Храма,построен от цар Соломон в прослава на Бог. Неговите останки и сега могат да се видят ако се спуснем в подземните тунели. Но тя не е само символ на еврейската култура заради своята архитектура, но и заради религиозното значение. Цар Соломон, построил Първият Храм обявява : "Да бъдат твоите очи ден и нощ, на сие място, на което Ти каза:"Моето място ще е там", ще чуеш молитва на раб Твой, на това място. Ще чуеш моление раба Твой и народа твой Израел, на небесата, ще чуеш и помилуй"/ Царства 8:17?/
Праотецът Аврам , обединил народа с Йерусалим е първия, които решава да принесе жертва своя син Ицхак на Храмовия хълм, който сега се издига зад Стената на плача. Евреите твърдят, че този хълм е Основата на света. В края на 17 век на това място е построена ислямска светиня.
Цар Давид по време на своето царуване купува тези земи, цар Соломон издига Първият Храм, разрушен от вавилонците през 586 г. преди новата ера. Ирод разширява Втория Храм, изгорен от римляните в 70 година от новата ера и от него, според преданията оцелява само западната стена. В Талмудът е записано : "Това е Западната стена на Храма, която никога на ще бъде разрушена, защото Шехиня /божественото присъствие/ се намира на запад".
В средните векове Западната стена получава название Стената на плача, защото евреите идват на нея да оплакват разрушението на Храма. Съгласно друга легенда, на Девети Ав/ годината на разрушаване на Храма/, на камъните блестят капки роса, като че ли Стената плаче.
В продължение на 19 години,от 1948 до 1967, когато Йерусалим е разделен, евреи не се допускат до стената. След войната през 1967 година градът е обединен и Стената става символ на славното минало, място , където можеш да се помолиш, да оставиш записка с молба за благословия, но и символ на любовта и предаността на еврейския народ към Свещения град.

Принципи на юдейската религия

Много еврейски мъдреци са правили опити в сбита форма да изразят същността и основополагащите принципи на юдейската религия. Много често те са изразявали тази същност с една мисъл или една фраза. Достатъчно известен е отговора на раби Хилел Старши на един езичник, който моли да му обяснят всичко за еврейската религия, докато стои на един крак: "Не прави на другите това, което сам не желаеш за себе си, в това е същността на ТОРАТА. Всичко останало е коментари към нея. Иди и се учи."
Друг мъдрец, раби Акива вижда същността в следната заповед - " обичай ближния, както самия себе си". Тази заповед често се среща в неговите коментари, показващи фундаменталността и. Традицията е продължена от мъдреците от средните векове и завършена от великият мъдрец от 12 век раби Маймон. Като обобщава многовековните усилия на много поколения, той формулира 13 принципи на юдаизма, явяващи се квинтесенция на това, което е било ясно на всеки еврей 2000 години назад.
Между тях има едно положение , изразяващо главната същност на юдаизма, неговата основна мисъл , а именно : дълбоката вяра в конкретната цел на Творението и за тази цел задълженията на евреите. "Аз дълбоко вярвам в идването на МЕСИЯТА. И въпреки , че той се бави, аз ще чакам всеки ден."
МЕСИЯТА / Машиах на иврит / или още Помазаник е човек от пода на цар Давид, с идването на когото ще се установи Царство Божие на земята - Царство на справедливостта. Не ще има гнет и несправедливост, неправда и беззаконие. Библията ще засияе с цялото си великолепие, нейната мъдрост ще стане достояние на всички. Целият мир ще признае съществуването на единен Творец и неговата власт и ще го нарича с едно име. " В този ден един ще е Господ, едно ще бъде неговото Име" - така е говорил пророк Захария.
Ще прозвучи рог и пророк Елиаху ще призове всички да излязат от своите домове и да приветствуват дългочаквана поява на Помазаника и Царството на справедливостта. Много време евреите го очакват и са си изработали определен скепсис за предсказанията. Раби Йоханан Бен Закай / 1 век от н.е/ казва по този повод : "Ако държиш в ръката си цвете и ти говорят, че Месията пристига, първо посади цветето и после иди да посрещаш Месията". Неговата вяра в идването на Месията е така дълбока, че ироничните шеги и скептиса ни най малко не поколебават искрената вяра.
Еврейската традиция, Светото писания и пророците утвърждават 5 основни принципи на Месията:
той ще бъде от Давидовият род,
ще завоюва суверенитет на Израелската земя,
ще събере всички евреи в Обетована земя,
ще възстанови пълното съблюдаване на законите на Библията,
ще възцари мир на целият свят.
Вярата на евреите в грядущото пришевствие и царуване на Месията се е отличавала винаги от другите народи и всеки път в бурната история тази вяра се е засилвала до състояние на духовна материализация. Защото това са предсказали пророците!!
Пророк Еремия , глава 23/5; " Ще настъпят дни, говори Господ - ще възстановя Давид, отрок Божий, ще се възцари Цар, и ще постъпва мъдро, и ще прави съд и правда на земята".
В книгата на пророка Исай се съдържа следното пророчество: "И ще бъде в последните дни, Дома Господен ще се възцари над хълмовете, и ще потекат народите към него. И ще тръгнат много народи , и ще кажат: идвайте, ще се възкачим на хълма Господен, и ще ни научи на своя път, и ще ходим по стъпките Му. Ибо от Сион ще закон и слово Божие от Йерусалим. Ибо той ще съди народи, ще се прековат мечовете на орало, и копия свой на сърпове, не ще въздига народ на народ меч...."

Седемте заповеди на Ноах

Раби Шимон Бен Цемах Дюран / известен в равинистическата литература като Рашбац / крупен талмудист и тълковател на Тората, астроном, философ и лекар. Автор е на редица книги и четиритомният трактат "Овоис".
В коментарите от втория том намираме глава, посветена на християнството и мюсюлманството. Там се прави анализ на християнската религия, догматическа и историческа, критически обзор на текстове, свещенни за християните и изследва основните моменти на съприкосновението на християнството с юдаизма.
Основният тезис на раби Шимон е, че християнската църква е променила учението на основоположниците на християнството.
"Християните, - пише раби Шимон,- въпреки вярата им в това, че Тората, дадена на Израел чрез Мойсей и дар от Бог, твърдят , че Тората е основоположник на християнството на Исус и заменена с Новия Завет."
Това твърдение обаче е в противoречие с изказванията на самия Исус. Той казва:"Не мислете, че съм дошъл да отменям Тората или пророците. Не да отменям съм дошъл, а да изпълня. Ибо истината ви говоря". Рашбац цитира апостолите, които след смъртта на Исус съблюдават законите на Тората и жертвоприношението. Те следяли за дейността на свещенослужителите в храмовете за спазване на Законите.
Защо тогава християните от по- късните векове не съблюдават Законите? Рашбац обяснява това с популяризирането на новата религия не сред евреите , а сред езичниците. Учениците на Исус за да привличат повече езичници към новата вяра се стараят да облекчат бремето на Тората.
За доказателство Рашбац привежда пример от Новия Завет /Деяния 15/. По време на мисионерството на Павел и Варнава в Антиохия между езичниците и проповедниците започва спор. Първите говорили, че не могат получат спасение, ако не са обрязани и не приемат всички задължения на Тората. Павел и Варнава не считат това за необходимо. За разрешаване на спорът било решено да отправят Павел и Варнава при апостолите в Йерусалим. След разказите на Павел и Варнава за приобщаване на езичниците към новата религия , Яков - един от апостолите обобщава:
"Поискали человеците и все народи да възвисят Неговото Име, да не затрудняват обръщащите се към Него и да им се напише, че трябва да се въздържат от идолите, от блуда, и да не правят това, което не искат за себе си, ибо Закона Мойсеев от древни родов във проповедите и читаещи в синагогите всяка събота..."
Апостолите не отменят законите на Тората, а привличането на неевреите към новата вяра при условие, че се съблюдават Седемте заповеди на Ноах: забранява се идолопоклонничеството, блуда, забрана за употребяване в храната на органи на живо животно. Другите заповеди на Ноах се подразбират като богохулство, а забраната за грабеж и убийство влизат в състава на заповедите за провосъдието.
Колкото за думите на Павел в неговото Послание към римляните / гл.2/:"...обрезание полезно,ако съблюдаваш Закона", то той е имал предвид, че само тези езичници, които искат напълно да приемат юдаизма са длъжни да преминат обрязване.
В Талмуда има израз "Гер тошав". Гер - това е прозелит, нееврей приел юдаизма, като се обрязва и извършва ритуална баня. След което става пълноценен еврей и задължен да спазва всички заповеди.
Законите на юдаизмът не приписват да се вербуват прозелити, но да се разпространяват Седемте заповеди на Ноах е задължително. С това се обяснява и факта, че основоположниците на християнството, които са евреи, проповядват между езичници, римляни, гърци вяра в Единен Бог и съблюдаване на заповедите, наречени в Талмуда "Ноах заповеди".
Между християнството и юдаизмът съществуват принципни различия, касаещи основата на вярата. Маймон, Раши и други еврейски авторитети не признават догмите на християнството, но са считали разпространението на вярата в святостта на Библията и идването на Месията за добро.
От казаното дотук следва, че тези християни, които виждат своето предназначение в обръщане на евреите в християнство, вършат грях не само срещу Тората, но и срещу своята вяра.