Парк "Утопия"

Долината Шарон води своето начало от подножието на планината Кармел и след 50 км.завършва северно от Тел Авив. Много години плодородната почва на долината е била засипана с пясък, заблатена и развъдник на комари и малария. Въпреки това, в края на 19 век са били предприети първите опити за създаване на селскостопански селища с неособен успех.
През 1957 година е завършен грандиозен проект за пресушаване блатата и Шаронската долина се превръща е един от най- заселените и плодородни райони на Израел. Селскостопански селища/ кибуци и мошави/ и огромни плантации на лимони, портокали др.,са неотменна част от пейзажа.
В този район преди пет години е създаден парк " Утопия". На 40000 кв.м.е създадено уникално място за отдих с орхидеи , редки растения от тропика,хищни растения и екзотични животни, фонтани и зелени лабиринти, тайнствени пещери и алеи с декоративно оформление.

В огромна оранжерия е направен неголям амфитеатър, където всеки час се изнасят лекции, най- интересни от които са за хищните растения, за които сте чувани, но никога не сте ги виждали. Такива можете да срещнете тук. Счита се, че в хода на еволюцията, приспособявайки се към околната среда, тези растения се научават да компенсират липсата на достатъчна храна с малки насекоми, комари, мухи. Те отделят нектар и миризливи вещества, привличат малките животни с лъжливи примамки с разтвори, където се преваряват и стават храна за растенията.

Но главната атракция са орхидеите. С фотографиите които предлагам се опитвам да Ви направя съпричастни на тази красота.
Тук ще видите прекрасни орхидеи от Израел, Южна и Югоизточна Азия,Бразилия, Ямайка, Гватемала.

Не само орхидеи и екзотични цветя населяват парк "Утопия". Фазани, петли и кокошки,елени, рибки.планински козли и други редки животни са не по-малка атракция.
Тази кокошка и петел са от породата "мохноноги". Известни са също като кулинарен деликатес.От експериментите по цял свят тези петли и кокошки получават неочаквани съчетания на оперение.

Християните - потомци на древните асирийци ?

В средата на 12 век в измъчения от непрекъснатите атаки на селджуците в Константинопол се разпространява мълвата, че освобождението е близко. На помощ на византийците се е устремил великия " христиански " предводител Презвитер Йоан. Войската му е огромна , враговете треперят само от неговото име, чува се вече тропота на неговата конница.
Византийският император Михайл Комнин е радостен, въодушевени са и европейските монарси и правители, но никой не знае къде се намира тайственото христианско царство ! Никой не познава Презвитер Йоан, но слуховете бързо плъзват и дават надежда за скорошно избавление и триумф на кръста над полумесеца. Папа Александър изпраща своя посланник Филип в непознатото царство за да убеди презвитера да не отлага своята атака.
Филип не се завръща от пътуването, но писмото на Папата продължава да вълнува Византия. Кръстоносците са в решаваща битка с мюсюлманите и се надяват , че Бог в решаващия момент ще им изпрати помощ за да поразят неверниците. Презвитер Йоан не идва на помощ на християнската империя и Европа с последни сили отблъсква мамелюците при Виена. Светът така и не узнава кой е Презвитер Йоан и съществувал ли е изобщо. Според някои изследователи това е легенда на Рицарския орден на тампилиерите за да оправдаят Втория кръстоносен поход в Света Земя.
По това време християнството е широко разпространено в Средна Азия, Китай, Индия и монголските степи. Марко Поло утвърждава, че монголските князе са християни и легенда гласи, че християнин е бил и великия монголски хан Хулагу. Други европейски пътешевственици твърдят , че племето кара, разбито от Чингис Хан са християни.
От къде са се появили християни в Индия и Монголия, в Китай и Средния Изток?
В старият град на Йерусалим има малка църква на Сирийския католически патриархат, жива реликва на тайнствена и могъща на времето църква. "Ние сме част от католическата църква - твърди патриарха Грегориус Бутрус Малки - заради гонения и убийства древната Асирийска църква се отказва от своето име и почти изчезва в мъглата на историята. Преданието гласи, че основател на Асирийската църква е апостол Маар Аддай, проповядващ сред асирийците в средата на първи век от н.е..Първата христианска държава в Месопотамия има за столица Едесса. Асирийските християни твърдят, че Исус и неговите апостоли / с изключение Йуда Искариот/ са потомци на преселници , изгонени от разгроменото Израелско царство в 722 г.до н.р. Десет от израелските племена са отвлечени на Изток, опустялата земя заемат племена от Междуречието, впоследствие приели юдаизма и станали самаритяни. Тази версия допълват и развиват основателите на расовата теория в Германия, страстно мечтаещи да лишат основоположника на християнството от неговите еврейски корени.
Бутрус Малки продължава: "В началото е била единна църква на Антиохия, после започват спорове за природата на Христос и се разделя на маронитска,сирийска, малкитска. Всички християни, етнически халдеи говорят на арамейски език. В това време църквата на Антиохия обявява своята независимост от Константинопол , а привържениците на Нестор , проповядващи идеята за човешкия произход на Христос окончателно скъсват с православието.
От този момент Асирийската църква влиза в историята като Несторианска. Интересно е да се отбележат хипотезите , че "десетте израелски племена" отвлечени в плен в Месопотамия приемат християнската версия, не намирайки разлика от юдаизма. Доколко несторианството разглежда Исус Христос като човек с божествена искра, това не пречи на евреите от Асирия да възприемат това като естествено продължение на юдаизма.
Арабският Халифат дава спокойствие и благополучие на христианите - асирийци и несторианството напуска пределите на Месопотамия и се устремява към Средна Азия, Китай и Монголия. Но благополучието свършва с появата на Тамерлан /Тимур /. Той не само им отнема привилегиите, но ги унищожава физически. С чисто източна жестокост Тамерлан буквално разрушава църкви, манастири , библиотеки. Остатъците на християнската община бягат в Индия, Курдистан, Кипър .В наши дни чистката продължава, останалите половин милион загиват заедно с арменците по време на геноцида.
Сега по думите на патриарха Малки в света наброяват около 200,000 христиани - асирийци. През ноември 1994 година е приета "Христологическа декларация",която утвърждава, че католици и асирийски християни са обединени. В този момент Асирийската църква става "Сирийска католическа църква".
Презвитер Йоан на спаси Византия , но несторианството остави ясни и незаличими следи в християнската доктрина.

Манастири Бейт Джамал и Дир Рафат

Манастир "Бейт Джамал"

Салезианският орден е основан от италианеца Джовани Боско / дон Боско / през 1845 година в чест на св.Франциск Салески, който през 1610 година е създал салесински орден за жени. В Палестина салезианците пристигат в 1904 година и основават няколко манастира със школи и пансиони в Назарет и Витлеем за професионално обучение на младежи.
В тяхна собственост е манастира " Бейт Джамал", на територията на който се намира светиня, свързана с библейските събития. Разположен живописен хълм на 30 километра от Йерусалим, манастира се намира на местото на древното селище Кфар Гамла, основано от знаменития еврейски учен рабан Гамлиел. Двата манастира - мъжки и женски са основани през 1881 година. На архелогическите разкопки през 1916 година са открити останки на византийска църква, а под тях пещерни погребения с урни на светите. На пода на византийската църква е открит гръцки надпис за погребването на протодякон Стефан. Съпоставено с писмото на свещенник Лусиан става ясно, че на това место са погребани рабан Гамлиел и Никодим / християните почитат могилата му в Храма на гроба Господен в Йерусалим/.

На мозайката на пода се съхранили изображения на кръстове , което дава основание да се счита , че византийската църква е построена преди 427 година , когато император Феодосий забранява да се изобразават кръстове на пода.
През 1930 година на основите на тази църква е построена съвременна с форми подражаващи на древната византийска традиция. Църквата се отличава с ярки фрески показващи Кръщение на Стефан, Съд, Побиване с камъни и Погребение - работа на кармелитския монах Луиджи Поджи от манастира "Стела Марис" край Хайфа. Таванът, разпятието и портрета на дон Боско са дело на немския художник Емил Риц. Витражът, изобразяващ Преображение е направен от италиянеца Грациано.
До войната за Независимост през 1948 година църквата се поддържа от арабски селяни и селскостопанско училище. След войната арабското население напуска региона и училището прекратява дейноста си.Тридесет монахини пазят обет на мълчание и може да се разговаря само с дежурните.

Mанастир Дир Рафат

Недалеко се намира още един манастир " Дир Рафат ", католически със църквата "Дева Мария", известен с надписите "Аве Мария" на 300 световни езици. Тази молитва на 56 езика, изрязана на дървените врати е работа на арабски майстор Мубарак Йосеф Саид, погребан в манастира.
И в двата манастира има малки магазини, търгуващи с отлични вина, мед, маслини и др. Красива панорама от хълмовете, съчетана с манастирските дворове, градини с цветовете на мак, бадеми, вишни и ябълки карат градския жител да си спомни забравените аромати на пролетта и лятото.
В този район съществуват и немалко домашни ресторанти, славещи се своята етническа кухня - марокански, ливански, йеменски, иракски и пр.,обединени от една дума - вкусно. Не отстъпват на световните марки и тукашните вина, леки, ароматни, с особен привкус.

Израел - държавно устройство

Израел е държава с парламентарна демокрация и се ръководи от Кнесет / орган на законодателна власт /, правителство / орган на изпълнителна власт / и органи на съдебна власт. Начело на държавата стои президент , чийто роля е по - скоро представителна и символична.
Законодателната власт се осъществява от парламент, наречен Кнесет със 120 депутати, избирани веднаж на 4 години на всеобщи избори. Кнесетът изработва законите, приема политически решения от всенароднo значение, избира президента и правителството и контролира неговата дейност.
Изпълнителната власт се осъществява от правителството, отговаря на изпълнението на законите, приети от Кнесета и управление на държавата. Министър-председателят е член на Кнесета, натоварен от президента да сформира правителството. От основаването на държавата Израел всички правителства са били коалиционни ,нито една партия не е успявала да събере абсолютно мнозинство.
Начело на юридическата власт стои Върховен съд , който разглежда апелации от по-долни инстанции и провежда заседания на Висшия съд на справедливостта. Освен гражданските съдилища в Израел действуват съд по трудови въпроси, военен съд и религиозни съдилища / еврейски, мюсюлмански, християнски и друзки/ , разглеждащи бракоразводни дела.
Израел е развита страна , разположена в Близкия Изток с характерни климатически условия : на север- високи планини, на юг- безжизнена пустиня , в центъра - съвременни градове. Страна - свято място за три религии с много исторически паметници и религиозни светини. Население:7,5 милиона- 75 % евреи, 16 % мюсюлмани, 1,7 % христиани, 1,6 % друзи , останалите не афишират религиозна принадлежност. Държавни езици - иврит и арабски.
Символ на държавата е менора / седемсвещник / с маслинени клонки и надпис "Израел".Химн на държавата е "А Тиква" /Надежда/ по думите на поета Нафтали Херц Имбер и старинна румънска мелодия.
Икономиката на страната е история на един успех .Въпреки липсата на природни ресурси , редица войни със съседите и приемането на милиони репатрианти , Израел се счита за преуспяваща страна. Една от причините на икономическия разцвет, наред с упорития труд на израелтяните е и чуждестранната помощ / досега над 100 милиарда долара/. Сега израелският експорт достига 3 милиарда долара за година,като основния принос е на високите технологии в електрониката,военната промишленост, средства за комуникации, програмно обезспечаване, обработка на диаманти, медицинско оборудване,туризъм и селско стопанство. Тези успехи се дължат на либералната икономическа политика.
За 2008 година икономическия ръст е 4,1 %, инфлация - 3,5 % и нивото на безработицата - 6,8 %.

Песах - праздник на свободата

Песах, или Пасха,- най древният еврейски праздник е свързан с едно от важните събития в еврейската история - Изходът от Египет преди около 3300 години, в 2448 година по еврейския календар.
Праздникът Песах отбелязва ред събития, вследствие които евреите стават народ. В търсенето на по добър живот племето на Яков се отправя в Египет, където е прието радушно. Но когато се разраства и настъпва суша, египетския фараон облага с данъци не само своите подданици, но и евреите. Настъпват тежки времена.
Мойсей /Моше/ , отгледан и възпитан в двореца на фараона първи разбира , че изхода е напускане на земята Гошен. Веднъж , пасейки овцете в Синай, вижда горящ храст и чува гласа на Всевишния, повеляващ му да изведе своя народ от Египет и робството. Фараонът не желае да пуска евреите и Бог налага 10 наказания: превръща нилската вода в кръв, появяват се пълчища диви зверове, урожая загива от саранча, несметно количество жаби и накрая гибелта на новородените. Всевишният погубва египетските първенци, но пропуска домовете на евреите / "пасах" на иврит/. Накрая фараона се съгласява да пусне еврейското племе и то се отправя на път към Обетована земя, обещана от Бог.
В бързината евреите не успяват да заквасят тесто и запичат хляб без мая. Еврейското племе се отправя на път и на 7- я ден пресича Червено море , разтворило се по желание на Бог. Започва 40 годишното скитане на евреите в пустинята и в тогава се заражда еврейския народ.
Песах е праздник на пролетта, символизира пробуждането на природата, обновление на света и освобождение на човека.
Ред изследователи трактуват Песах като изход от Египетската земя, други го свързват с историята на праздника, който се чества от 15 до 21 число на месец нисан по еврейския календар. Празненството започва на 14 нисан вечерта, когато цялото семейство и гости се събират на празнична трапеза и четат Пасхалната Агада - история на Изхода на евреите от Египет .Тази трапеза се нарича "седер" и се провежда в строго определен ред векове наред и е символ на единният еврейски народ, уцелял в многовековното разделение.
Следващият ден е ден на молитва за религиозните и отдих на останалите , когато е забранена всякаква работа. След това следват 5 дни, наричани полупразник, някой от учрежденията работят половин ден, а някои не работят въобще. Пасхалната неделя завършва с още един празничен ден. Съвременните израелтяни обичат да пътуват в чужбина по време на празника или да устройват пикники на природа,да пътешествуват в страната.